Изкусителка, тръгнала да завладява
сърцето ти в буен стремеж.
Самодива, с коси от жарава
разтопява в душата ти капки от скреж.
И пристъпвам по въглени, от недрата ми,
от които грехът се надига, на пламъци.
От къдриците буйни в косата ми
вятър сръчно съграждал е замъци.
И пристъпвам с ръце да обгърна
същността ти от мъжки признания.
Не разчитай, че после ще върна
в твоя свят благовонни ухания.
Там ще върна печат от жарава
и клеймото на вещерски зов.
Любовта ми, ти, знай, е такава,
самодивска, вълшебна любов!
На Алекс
02.11.2011