Седя на пейката в парка
и се взирам с часове.
На хубавата есен,
която е създала прекрасни цветове.

Дърветата се кипрят оживено,
шумят със своите листа.
Едно от друго по-красиви
ги е нашарила есента.

Едно дърво не можа да изтрае
полюшна се в танца листопад.
Отрупа ме с жълти листи,
зареди ме с положителен заряд.

А на мен ми иде да се гушна
в шумата от есенни листа.
Няколко в джоба да си мушна,
да си занеса красотата у дома.

Ще пазя спомена за този ден,
когато се срещнах с есента.
Тя красотата си ми подари,
а аз се влюбих  безвъзвратно
и няма връщане назад!