Липсвам ли ти, когато утрото в зората те подмами
и трепетно в очите ти нахлуе така желана,
както в миг нетраен те олисва синевата?!
Липсвам ли ти, когато зорницата небрежно тихо
в сънят ти призовава да отвориш очите си ,
за да видиш блясъка изгарящ - пораждащ спомена за кадифените очи?!
Липсвам ли ти, когато вечерницата смутено
те примами в постелята си тънка, за да приюти спокойният ти сън, смутен единствено от
буйната ти мисъл плиснала към мен?!
Липсвам ли ти, когато луната хвърля
студените искри на топлото сияние
от звездното небе, което плаши тишината
на отминалия ден отново изживян без мен?!