Две клончета в прозореца ми гледат,
отронват и последните листа.

И в мене е така – полека-лека
на пръсти си отива любовта.

Отнася вятър пепел от жарава,
оголва спомените ми дори.

И сякаш пясъчна пустиня ставам.
А пясък и под слънце не гори...