Ти си слънчице красиво,
все усмихнато, щастливо,
с усмивката голяма
сякаш дете вижда мама.

Твоята усмивка не огрява мене,
все за тебе мисля, дявол да го вземе.
Страхувам се за твоето мнение
повече, отколкото за мойто погребение..

И започнах да пиша стих радостен,
но радост от мене не излиза -
в живота ми - така тягостен
капка щастие не влиза.

Май вече те обичам,
доста време дадох.
Колкото и да отричам,
любовта си аз продадох.

Не искам много аз от тебе,
просто да си моето бебе,
но нивга нищо няма да получа...
Кога най-после ще се науча?!?

Така ми е писано на мен -
обич да давам, не и да получавам,
заложено дълбоко в моя ген,
своята любов на тебе аз дарявам.