Пак съм тук, погребах ли мечтите —

блянове стихийни, невъзможни?

Стенат ли в безумие очите,

под истините мразени и сложни.

Лъжите в примка устните улавят

в мрежа от ласкателства и фалш.

Добре звучащи, лесно се забравят —

Безкрайна въртележка, луд копнеж.

И няма изход, примката оплита

всеки стон, усмивка, топъл жест.

Паяжина от думи сляпо пита:

„Кошмарът ще те пусне ли нощес?”

Лъжите са красиви, безметежни.

Фактите са удар от камшик.

След фалш красив дори прегръдка следва,

след истините -- може и плесник.

Вик ехти в душата като бездна,

вик удавил погледа в сълзи.

Една мечта родена, неизбежна

се моли за живота от преди.

Без проблема корен да забие,

а лъжите да изскочат зад гърба.

Болката усмивки ще разбие,

и буря ще отключи в нас скръбта.

21.02.2011 г.

гр. Шумен