Ти от касата даваш заплата,
аз, последен, редя се край теб
да поема в ръката стотачка
и на залез да стопли ме Феб.
Под ресници очите ти жадно
ме пронизват. Туй дава ефект:
че при теб не оставам напразно,
своя нрав ти показваш проклет.
Петък вечер вратите отварям
на локала в сгъстен полумрак.
Пред стограмка със теб разговарям,
петдесет ти поръчваш си пак.
Всеки път се напразно заричам,
след изпития твърд алкохол,
да призная, че тебе обичам,
с мен да тръгнеш към светлия хол.
Там да смъкнем последната дреха
и на маските тъжния лик.
Да намерим друг в други утеха
и до теб се събудя щастлив!