uFeel.me
ПРИСЪДА ЗА ЖИВОТ
Автор: marlene,  10 ноември 2011 г. в 11:48 ч.
прочити: 200

Като смъртна присъда в нощта прокънтя гларусов вик.
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.

Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим.
И градът се разбуди – пъстро бетонно игрище.
Отново, само за дъх, вълната прегърна своя любим,
оставила там, на брега, пясъци – влажни огнища.

Улични псета изпратиха с лай едно изпотено такси.
Позаспал GSM с гърло сухо взе да бълнува.
Тротоарът за лекия гъдел на нозете прошепна „мерси”,
две врабчета, намерили хлебец, звънко пируват.

Люлее денят небесния дар в люлка от радост и грижи,
и с дъха си рисува в съня му парад от посоки.
Този ден не е мой, без теб този ден е до болка излишен.
Аз те чакам в мига преди да изплаче животът.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me