В шепота на есенния дъжд,
в реката мътна на съдбата,
отмина извървяният ми път.
А времето изтича с водата...
В струята на изтеклата съдба,
в бързея и - младостта ми остана.
Отнесе тя и сила, и красота,
но ми остави Любовта в замяна.
И ето я Любовта - гола и сама,
всичко свидно съдбата отнесе.
Но върху нежните и рамена,
слънчев лъч надежда донесе.
Остави в душата ми жива следа -
прогони от сърцето ми злините,
отми следите от тежката самота,
а с надеждата, ми върна мечтите.
aza_9