Потъват сетивата ми в сън

покрит от бяло наметало

на хладния зимен пейзаж

с последно дърво оцеляло.

Сърцето ми вече не диша,

отдавна прегърната в лед

и муза аз нямам да пиша,

словата ми бяха за теб.

В съня си белокрил аз се нося

и въглен от жар

не остана у мен!

Не искам да те чакам и да прося

искрица любов

в мразовития ден!