Погледнеш ли ме осъзнавам,

Че в грешните очи съм гледала преди,

Че всичко, което в мен оставяш са куп надежди и лъжи,

Че всеки ден, когато аз те зърна

Любовта в мен се ражда пак

И скрит копнеж в мен събуждаш с искрицата на любовта,

Една любов, една тъма

Събират се в мен на куп

И чудя се кое да избера

За моето начало

Живея в свят, в който надеждата в хората я няма,

Но погледнеш ли ме осъзнавам,

Че в грешните очи съм гледала преди,

Че любовта в теб кипи безспирно

И надеждата в мен пробуждаш ти

Ах, колко далечен ми се струваш,

Когато за тебе мисля аз,

но, всъщност колко разстояние е нужно

за да съм щастлива с тебе аз?