Бяло е в бялата зима,
зъзне дъхът ми от спомени.
Синьо във синьото има,
щом са очите отворени.
В черното черна се свива
мъка по клони оголени.
Жълто във жълтото сплитат
есенни листи, отронени.
Оранжево грее в оранжево
слънцето, недокоснато.
Розово в розово с розово
пролетно, прасковно, плодоносно.

Силвия Гуцева