uFeel.me
На разсъмване
Автор: rudin,  13 ноември 2011 г. в 19:19 ч.
прочити: 170

Проехтяват по тъмно копита
в калдъръмена, стръмна пътека
и в пердето кенарено вплита
светлината шевицата мека.

А луната захожда на ъгъл
по прозореца синкав в стъклото.
Толкоз нощи се чувствам излъган,
че забравих цвета на доброто.

И какво в този ден да очаквам?
Нека вятърът бурен да влезе,
да развее воала ти в здрача
който с обич ти нявга извезе.

В недописани листи да носи
стиховете по пътища бели –
дето стъпват нозете ти боси
срещу изгрева слънчев поели.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me