Потънала във сън от краски,

размити в бяла тишина,

отдали се на страст и ласки,

тела попили живата вода,

горят в огън на кристална голота.

Долавям звуци чисти, нежни, живи...

в картини странни, и познати, и красиви.

Две очи, пламенни, горещи, мили

с дива сласт желания попили,

и превръщат се със лунна синева

в картини от слънчева топлина.

Плът в плътта в картини се потапя,

в дива пустош ледове разтапя.

С лунното мълчание, така красиво

картините преливат се игриво.

От дълбините на странната мъгла

взрив изплува в ярка светлина.

Обгръщат две тела с любовна топлина

поели в краските си частици от дъга...

Тичащите капки... пурпурна луна.

 „Обичам те” - прошепват мълчаливи

от лунното сияние така красиви.

„Обичам те” – звуци от картини в нощта

се преливат в черно-бяла тишина.