Защо не беше твоята любов такава,

че до премала да се търсят все очите

и щом открият тънката наслада -

нектари да изместват там сълзите...

Или да беше онзи вятър непокорен -

поел листата на дървета боси,

от танца луд на ветрогонец буен,

любовните вихрушки дето да ми носи...

Защо не беше твоята любов такава,

по екстремната нишка да ме плъзва,

с верига изкусителна да ме завързва

и никога, от нея, да не ми омръзва...

Или в горещото легло да задушава,

в чаршафите дори да има ревност,

без воплите на страст да заглушава -

магично електричество и сляпа вечност...

Защо не беше твоята любов такава?