uFeel.me
Нереално
Автор: ninna,  15 ноември 2011 г. в 10:18 ч.
прочити: 149
Залеза по-чист 
от капка утринна роса.
Звездите път преплитат.
Шепнат ми, ела...
Босонога, тиха,...
прегръща ме нощта.
Загубвам мисъл 
и летя в небеса.
През поля, реки минавам...
Хиляди слънца.
Сънувам феи,
приказни лица.
Самодива там, 
сама творя света.
Погубващ в себе си...
надеждата една.
Воал от лунна светлина,
понася ме с неземна красота.
Светове нереални, странни.
Шепнат ми, ела...
И там върха недостижим,
пада в миг един.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me