Много пътища пребродих

за мойте петдесет лета...

В далечни градове аз хляб си търсих,

но горчеше залъка и имаше тъга.

Тогава аз назад се връщах...

Във родната Бошуля да се утеша.

Блестеше в мрака бащината къща -

за мен беше пътеводната звезда.

У дома аз идвах малко уморена:

ранена птица със отпуснати крила.

Да взема сила от бащината стряха,

от татко стар и майччица добра.

И днес отново аз съм у дома си -

загърбих друмища и хора зли...

Във теб, Бошуля, в моя пристан

възкръснах като феникс, отново за живот.