В твоя живот,
аз съм публика
пред цветна сцена.
Стоя във тъмното
и с прожекторите
тихо си говоря.
В тесен ъгъл
нежни думи
шепна ти.
И от там те виждам.
Как сияеш и
без мен живееш.
Но няма нищо!
Знам,че по-добре
така е.
Паля цигара
след цигара...
...и като дим
в живота ти се появявам!
С привкус
на тютюн и уиски.
От ъхъла черен
до теб да стигна-
може грешка да е.
Прости ми.
Егоист съм.
Аз без теб
не мога да живея!