Под умисленото чувство

и стар забравен сантимент

в спомените връщам се,

назад в прах покрити... 

За буйния ми нрав,

но в днешно време усмирен,

и за Вас незнайно откъде,

внезапно спомних си...

Какъв бях аз,

какво се промени

и как животът

промени ни двамата...

И Вие...

навярно помните онези дни,

но какви ли чувства

от мислите отронвате?!...

Сега уви...

животът е различен

и само споменът,

понякога прокраднал се, тежи...

Животът...

Да...

Той много промени се,

За Вас и дните минали,

с усмивка нежна,

може би тъжи...

За туй навярно,

прокраднала се мисълта,

припомня ми...

Спомнете си и Вие..

И за страстта горяща,

за мечтите в нощта,

дори и за скандалите

които си заформяхме...

А ето я усмивката...

отново тя се появи...

Защо се питам е дошла,

след толкова години...

Нали сега различно е...

от спомена... какъв бях аз преди

и Вие предполагам, сте различна

от това, което помните...

Признайте си,

че случва Ви се и това,

при мене да Ви връща,

дори и рядко мисълта Ви...

Навярно и на Вас,

дявола дарява тази топлина,

с усмивка лека,

отминали неща припомняйки..

Сега това е минало,

далеч останало назад...

В прахта покрито,

но чакащо ни да си спомним...

Дните минали,

онази детска чистота...

Отишла си с годините

невинността прогонвайки...