Снишава слънцето снага
под ризата от пепел сива,
и синьото, вечерната вълна -
денят, полекичка попиват...
 

Притихва в тъмното брега,
съня му гребен бял прорязва,
луната - в сепнати весла,
пътека към дома белязва.
 

Далече малкото градче,
с тревожни светлинки блещука,
за кой ли път рибарското момче
със лодката пое на слука.
 

Прокрадва утрото лъчи
над лодката, брега смълчала...
На дъното й рибата мълчи -
за тайната, рибарчето приспала!...