СЕГА Е ВРЕМЕТО
Протече багреницата на есента –
проби я кучешкият зъб на времето.
От изтърбушената й утроба
се стичат тонове и багри,
родени в трескавите й съновидения
и хороводът им задъхан стъпква
на лятото зеленото безцветие.
В лавината им бързотечна
се носят погледите ни пленени
към неизследваните хоризонти
на свят пресътворен изцяло –
изскубва тя спокойствието цветно,
взривява го,
разсява багрите си повсеместно
с неповторимо разточителство,
дъха ни взема
с неподражаемо вълшебство.
Рояци багрени, безпаметни –
усърдните пчели на светлината
танцуват сред взривения всемир,
нахлуват като бурен вятър
дори на слепия в очите –
събуждат сетивата му,
отварят тежките врати
на вътрешния негов взор.
Сега е времето, в което
очите да заситим с красота
в апотеоза тих на цветовете…