Нагоре вървиме преди да разсъмне
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали
със песен на птички се вливат в гърди
и крачиме бавно, по стръмното емнали
частица да върнем в живот от преди.
Планинският връх е под нас. Просветлени
очите съзират в отсрещния рид
как слънцето плавно с лъчите нетленни
природата къпе по ноти на Григ.
И няма по-висша любов от онази
по тези вълни от планински била,
които човекът сред гънките пазят
от помисли пошли, за чисти дела.