И стига с тези препинателни!
Щом можеш, ползвай ги, но с мяра.
Все слагаш ги, къде не им е място,
а думите ти пак изневеряват.
Какво те удивлява толкова?!
Та те са просто като заповед.
Въпросите, които не зададе...
Защо така и не им сложи точка?!
А многоточията може би са... многозначия.
Предтекст, че нищо повече
не можеш да ми кажеш.
Но тази запетая... Олеле!
След нея винаги стои едно „ако”,
което все ще те противопоставя,
защото нямаш мнение за себе си,
с въпросите, които ти зададох.
Помисли си със тях да ми избягаш.
Но се забърка в сложно осъзнатото,
което не дотам е знака,
със който можеш сам да се докажеш.