Не, не се учудвам от този край,
аз давах, давах, раздадох се,
и на парчета се разкъсвах,
и тях ти дадох.
Болката изтърпявах,
грешките прощавах,
безразличие преглъщах,
и до теб винаги заставах.
Но стига вече...
Затварям нашата книгата
и да много ми е болно, да!
От нея късам лист след лист,
и всеки от сърцето си изтръгвам,
и всеки със сълзите си обливам.
Да, не са много листите, уви
но бяха толкова бели, чисти...
специални...
...бяха.
Та аз и снимката ти не мога да погледна,
каква е тази болка стига!
Спирам и задрасквам
късам лист и друг взимам
и писмото ти дописвам.