Подранила си, знаеш ли… Много избърза…Още зимно просвирва ми леден кавали светът ми е свит, и без Лято – премръзнал…А дали пък за Пролет не съм закъснял…
Подранила си, знаеш ли… Страшно ме кефиш…Как разголена, млада поклащаш снагасред премръзнали кучета, скрила във шепитази моя забравена, стара мечта… Подранила си, знаеш ли… Не! Не си тръгвай…Обладай ме във парка сред преспи от сняг…От косата си лятното слънце развързвай.Поведи ме със него към пролетен бряг… Подранила си, знаеш ли… Моя Надеждо…Но защо ли към тебе съм винаги взрян…И макар да изглежда, че няма надежда,обладай ме пред всички – без дъх… и без свян… 16.11.2011 год.Гр.ТополовградНиколай Дялков