„Септември ще бъде май.
                Човешкия живот
                ще бъде един безконечен възход
                - нагоре! нагоре!
                З е м я т а   щ е  б ъ д е   р а й -
                ще бъде!\"

                               1924 г.  Гео Милев

Не ми се пише за любов.
И да чете душата ми не ще...
Омръзна й любовен зов,
омръзна й - обков любовен...
Денят прискрипал й, съня й взел...

Не ми се пише, нито за живота...
Написаното, недокрай съм аз изчел...
Не ми се диша вече...
А даже със охота,
и въздуха ми бистър някой взел е...

Не ми се пее, нито пък живее...
Април в пътечката си влачи май...
И близо век, и след поемата на Гео, тлее...
Надеждата, че някога - след май „ще бъде рай\"...

За нищо повече, ни вече, ми се пише...
И не четящи, на земята днес, живеят в рая...
Поетът, днешен - все по-трудно, вече диша...
Едва за хляба има сили, и едва му връзва края...

Отричам се, от всичките си днес, любови...
И нека, тишината в мен, лелее с есенна омая...
И нека, зима вечна, подир мен,
да притаи сред белия покров,
и недописаните стихове,
и всеки стон и зов...
И песните ми нека никой не запее...


И ако все пак Гео,
песните ми чака в Рая,
заклевам го - да пренапише!...
И за Септември...
И за Мая!...