Посветено!

Не сме се вричали в любов неземна...
Случайност бе... Бе някаква магия...
Неразгадана, в мене ще я крия...
Додето, сетният ми дъх превзема...
 

Додето, лунен лъч, в съня занича...
И рамото, отвито, ти целува...
И лунна клетва, вместо мен изрича...
И със очите мои, те бленува...
 

И утринно, в косите ти, се галят,
на недоспалите слънца лъчите...
И мълчаливи, в залезите парят,
вечерните ти стъпки, подир дните...

А ти - непроменена си... И земна...
Случайност, някаква, или магия...
Не ща аз, тайната ти, да разкрия..-
Мен, жаждата ми стига, и приемам.