Утре, щом ме грабнат мисли шеметни,аз ще запрепускам. С дивите коне,в нежен стих – съновник твой на времето,в твоята гора... И в моето небе.Ти ще си роса – на пъстри капчици.Аз ще съм за тебе старият геран. Двама ще се скрием от натрапницив нашите мечти... и в сбъднат стих, и блян...Виж - конете рият със копитата.Лудо пърхат с ноздри. Нашата любовтайнствена вода е - ненапитата.Чака само твоя таен благослов.Утре, щом обяздя тайно чувствата,диво щом препусна в твоята гора.Две мечти ще бъдем с теб, изпуснати –луднал дъжд и млада, влюбена трева. Ноември,2011г.гр.ТополовградНиколай Дялков