От болка прописах, от скука си пиша
и питам се, доще ли ден,
когато стихът ми свободен да диша
откъснат, изтръгнат от мен?

Сега все си мисля: разтуха, окови
какво е той - мъка, радост за мен?
Ще бъде забравен, затворен отново,
не бъде ли той споделен

със някоя друга боляща душичка,
трептяща над таз честота.
Сега си го пея и плача самичка
и сам ще го пусна в света.

А там ще се види той струва ли нещо?
Избистря ли нечии съдби?
Изнасям стиха си - студено, горещо
и ако е стих - ще върви!