Аз откривам как облаците падат
на грудки върху скованата земя
и сиво-черни дървесата
капят, капят, капят -
неискани,
безчувствени
листа.

От хоризонта бавно се надигат
среброкървени и пурпурни мъгли.
Градът, \"хилядоока хидра\",
- без ресници, без клепки -
- мига, мига, мига -
- но в мен вали, вали, вали...

Вятърът напразно ме разсейва.
Събирам се отново
и без свян.
Тъмна, ледена,
смъртнобледна.
Цял живот - б е з н а д е ж д н о   п о п и л я н.