Денят отлита вече в миналото,
последните птици кръжат в небето,
часовникът отброява часовете на мрака
и танца със звездите луната чака.
Зад леденото стъкло сме аз и ти,
с усмивка изпращаме последните минути.
Щастливи от споделения зимен ден
ти взираш отново погледа си в мен.
През заключените ти устни чувам думи,
а само огънят в камината шуми.
С очите си всичко ти ми казваш
и колко много ме обичаш ми показваш.