Едно скромно момиче
в мене мълчи.
Тъжно ме гледа
с уморени очи.
Тежко въздиша
ранено сърце,
болка изписва
по нежно лице.
Коси посребрени
докосва с ръце
време - отронено
птиче перце.
Мило момиче,
глава повдигни!
В тебе надничат
все още звезди -
трепкат, блещукат
в далечно небе,
ти си все още
тяхно дете.
Нищо, че тъжни са
твоите дни,
слънчево снопче
в тебе гори.
Пламъче малко
грабни със ръка,
въгленче жарко
е къс топлинка.
То ще запали
в сърцето любов,
то ще е твоят
скрит благослов!

Силвия Гуцева