ОСКЪДНО СЛЪНЦЕ
Насядали са старците на пейката на припек,
но есенното слънце
с мъждивата си светлина не топли.
По плочника с бастуните потракват
и търсят в спомените друго слънце –
там някъде живее младостта им
и пее птицата на радостта им.
Оскъдно слънце в оскотелия им делник
от посивялото небе се плези
под кискащия смях на вятъра хаплив
и с крак подритва
нахапаната ябълка тръпчива на деня им.
Надежди и мечти при тях не сядат вече –
окапали листа са те в краката им студени,
и в погледите им витаят само сенки.