Душата ми е птица наранена,
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена
във този свят на подлост и лъжа.

Сърцето ми в окови се е свило,
заключено във свойта самота,
до болка във желязото напира
за глътка въздух, смях и светлина.

Аз цялата съм плачещо сърце.
Аз цялата съм молеща душа.
Едно очакване във мен трепти:
като феникс да се възродя от пепелта.