От днес започвам да живея, тъй както до сега не бях.
Не се сърди, не ме кори и аз сърце нося, имам и душа.
И аз човек съм и искам просто с глас да изкрещя.
Колко те харесвам и как искам те до мен сега.
Това не е греховно, нито срамно, нито пък вина,
това е просто порив, това ми е желание.
Ако искаш разбери ме и сама при мен ела,
ако ли пък не, аз при теб ще дойда падайки нощта.
Не се срамувай прелестите си да ми разкриеш
все пак аз съм мъж, а пък ти жена.
Не ме пъди при теб дошъл съм вече,
позволи ми да те докосна с ръка.
Като цветя разлистени дрехите ти да съблека,
с бодли от рози гръдта ти да пробода,
с пламък от свещи бавно да те горя.
Позволи ми името ти да шепна, а не да крещя.
Калин Вълов
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me