От днес започвам да живея, тъй както до сега не бях.

Не се сърди, не ме кори и аз сърце нося, имам и душа.

И аз човек съм и искам просто  с глас да изкрещя.

Колко те харесвам и как искам те до мен сега.

Това не е греховно, нито срамно, нито пък вина,

това е просто порив, това ми е желание.

Ако искаш разбери ме и сама при мен ела,

ако ли пък не, аз при теб ще дойда падайки нощта.

Не се срамувай прелестите си да ми разкриеш

все пак аз съм мъж, а пък ти жена.

Не ме пъди при теб дошъл съм вече,

позволи ми да те докосна с ръка.

Като цветя разлистени дрехите ти да съблека,

с бодли от рози гръдта ти да пробода,

с пламък от свещи бавно да те горя.

Позволи ми името ти да шепна, а не да крещя.

Калин Вълов