по Николай Милчев

В ноември

есента е хляб.

И сиво-синкава мъгла, с която

щурецът в мен

е глух и сляп.

Потънал в шумата мечтател.

Ноември…

сън и тишина.

В сърце от свещ

на дълга зима

монахът крие любовта.

Под расото на своето име.

С икона,

пила светлина

и с напръстник вода

за болен

в една забравена следа

преписвам чутото отгоре.

Ноември…

Есента е хляб.

И сън, и тишина,

и свещ за дълга зима.

Или

докоснат със ръка

дъх от забравена молитва.

Аз зная – думите ще спрат.

Ще дойде в празния завой тъмата.

Една жена от този свят

ще чуе. И ще ме изпрати…