Зарът беше хвърлен. Оставаше да прегази собствените си правила.
Погледна към Стефка.
Тя му кимна утвърдително.
Бръкна в джоба си да преброи колко пари имаше в наличност. 50 лева. Избра си място най-вдясно на импровизираната електронна маса за да бъде близо до нея/ на две ръце разстояние, неговата и нейната/.
Оставаше само да се протегнат.
И се замисли.
Никога досега не беше играл на истинска рулетка. В къщи имаше детска. Умален вариант на истинската и понякога играеха наужким с приятели. Така че той знаеше правилата. Даже беше пробвал една система на игра, която на практика му се виждаше неефекасна. Тя се състоеше в залагането на определена сума / например 1 лев/ на цвят по избор/ червено или черно/, където печалбата е едно към едно. Дали губи или печели продължава да залага само на него.
Например; ако загуби, удвоява залога- два лева на същия цвят. Ако пак загуби, отново удвоява залога - 4 лева. Ако отново загуби, пак удвоява и т.н.
Но ако се падне нула не печели нито червено, нито черно, а и понякога един и същи цвят не излизаше десетина пъти подред. Така че за него тази система беше неприложима. Беше разработил друга своя, която сега щеше да изпробва.
Извика едно от момичетата да му навие 50 лева.
Играта започваше.