Догаряха дървата в камината.

И в мен догаряше едно сърце.

Навън вилнее злобно зимата.

Душата за любов зове.

Поглеждам плахо в огледалото.

От там ме гледа някой друг.

То в сълзи е обляно цялото

и пита ме защо съм тук?

Едвам преглъщам същността си

и болката, и целия товар.

Съдбата ме излъга със съня си,

във който бях на всичко господар!