Мирише на сняг...
Този лъх е и мамещ,
и плашещ
с лавини стаени
в окото на
вятъра див,
нахлуващ от север -
пират едноок
и брутален,
преметнал окъсан шал-
дим, задушаващ и сив.

Мирише на сняг...
В пъпки сухи на
розите ланшни
росата-слана
татуира,
дамгосва следи,
готически резки -
и мокри,
и в черно искрящи
на тъмна магия
оформящи думи-съдби.

И утрото бледо -
съблечено,
слабо и босо
минава по сенките
с пуснати,
дълги коси.
Дъждинки-снежинки
се ронят.
Ръцете му просят
надежда за слънце,
което изстива... Уви.

Мирише на сняг.