Отново болката тече по вените,
с жестокост сгърчва моето лице.
А после с ярост пак превзема ме
и съхне бавно моето сърце.
За кой ли път опитах да си тръгна,
макар да знаех,
че без тебе ще умра.
Дарих ти любовта и свойта същност,
а ти ми подари тъга.
Забравил си красивите ни мигове,
сълзите ни и нежните слова.
За тебе бях в сърцето ти единствена,
най - нежната и истинска жена.
Обичах те без страх и без предели...
пред тебе разголих своята душа,
но ти уби последните надежди...
отрова беше любовта!
Опитах от твоята любов и си отивам,
от лъжа и фалш едва пълзя.
Върви при другата... поредната красива,
аз просто искам тихо да умра.
Не искам да ме съжаляваш,
нито да рониш лъжливи пак сълзи,
този път не ще им аз повярвам,
от тях започна да горчи.
Забрави за мен,
аз бях ИЗМАМА!
Бях просто СЛУЧАЙНА ЖЕНА.
При друга иди да ти вярва
и нека ТЯ е твоя съдба!
Сбогом моя любов така измамна,
моя болка и самота...
Предаде ме...
постъпи тъй коварно,
отпрати ме сама във вечността...