По пътя към тебе звезди не броя,

гори необятни пресичам.

По каменни мостове смело вървя,

реките на тебе наричам.

В трънливите пътища, с боси нозе,

с кръвта си посока трасирам.

А тя е единствена - синьо море

и бряг, който двама ни сбира.

Там кораб ни чака и стар капитан

лулата дори е запалил.

Към остров самотен, от двама избран,

той смело, Любов, ще отплава.

Къщурка ще вдигнем с листа и треви -

тя крепост ще бъде, аз зная.

Във нея ще срещнем последните дни

в сакралния път към безкрая.