Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели
как след бурите по чудо, тези багри оцелели
днес притихнали щастливи в топлата ми дреха
ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.
Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ.
Докато разпука се в червено слънчевия кош.