Продай я-

прошепна мама на татко.

Но аз ги чух и заплаках.

Тате въздъхна-

Не мога!

И мама продължи да се продава,

докато не стана на мрамор.

След нея тате се превърна в лозе,

което се самоизпива.

Сега

от дясната ми страна-

мраморът.

От лявата ми страна-

лозето.

Аз съм празното пространство

по средата,

което продава своето тяло.

За да блести мраморът.

И умирам да пълня

пространството с вино.

Ритуално. След всяка продажба.

Има кой да ме купи все още.

Има! Купуват ме евтино.

А татко мълчи.

Такова е времето.

Дъщерите продават бащите си,

продали техните майки.