Не намерихме ли се след всичките тези години

през които неспирно търсихме се със тебе.

Не открихме ли се сред всичкото което намерихме

излишно, ненужно и непотребно.

Не видяхме ли се някога дори и случайно,

не разминахме ли се по спирки и  гари.

По пътищата дълги и криволичещи,

не засякохме ли се или не пресичат се.

В мислите си поне веднъж не споменахме ли се,

не пожелахме ли, не мечтахме ли, не бленувахме ли се,

та да бяхме се намерили поне в сънищата си

след като пътищата ни така разминават се.

Не разминахме ли се с теб, като две планети

взаимно тласкащи се в различни посоки,

така далечни една от друга загадъчни,

които да се срещнат просто не могат.

Калин Вълов