При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди
и слънцето... и вятъра дори
и сянката на нещо несъбудено...

Във тебе диша цялото небе,
с усмивка от ухаещи пастели
и с хоризонт - от мисли на дете,
играещо си - с облачета бели...

Във мен са сенките. И спомена за нас.
Погледнеш ли ги - нещо се обръща
и всеки стон и всеки минал час
превръща в дим - от неродена къща.

Във теб е всичко. Там е любовта.
Сърцето и е скрито под мъглите,
а в нежните и топли небеса
самотно скитат - сенки от орлите.

Край теб се люшкат нощните коси,
с които и съня ми все те гали
и чакат в мен - мигът да преболи
и с моите ръце... да те погаля...