Черна перелина спусна се пред мен

накара ме пред себе си да бъда откровен

накара ме да проумея

че тук на тоя свят сам аз ще си живея

Где ли не те търсих аз любов

Що не срещна ме със нея свят суров?

години бродих зарад туй чудесно чувство

но в мен дълбоко остана все тъй  пусто

жадувах аз за трепетите нейни

да бъда аз обичана в прегръдки знойни

а вместо туй прегърнах самотата

която приятелка ми стана, най – добрата

и спрях аз да мечтая

за онзи дето ще ми разкрие рая

отказах се от търсенето си

на парченца се счупиха мойте мечти

не ще намеря този принц незнаен

няма моя свят да бъде идеален

няма да усещам устните му сладки

няма да държа го в соите прегръдки

тъгата вятъра довя

а мрака свойта клетка закова

затвориха ме в нея

обречена без обич да живея

а помня нявга бях мечтател

а не на сенките обител

прекланях се пред красотата

сега скова ме самотата

студа обвзе ми тъй душата

и всякъш съм затворена в картина

която даже ти подмина

а аз съм вътре и крещя

намери ме, покажи ми любовта...