Не че аз нямам проблеми,
не че съм много добра,
не че в душата ми дреме
осиротялата самота,
не че съм много красива,
колко съм умна, не знам.
Не че сърцето ми сбира
вселената цяла ... до там,
дето небето простира
дрипави ризи от свян.
Не че не искам да скривам
грешки в живот помъдрял.
Не че със себе си сливам
всеки момент изживян.
Просто аз искам да имам,
какво ли? ... Май вече не знам.
Може би късче надежда.
Може би свещ във нощта,
пламъкът който довежда
цветна дъга след дъжда.
Не че съм много различна,
не че съм слаба жена...
Само обичам първично
всичко, родено в света.

Силвия Гуцева