Защо лицето ти е така потайно

не трепващо дори когато те боли.

Защо когато хубаво ти е и приятно

не се усмихва и за миг дори.

Защо безмълвно е когато е уплашено,

нима безстрашно е та не е плахо.

От камък ли да е изваяно самото,

така студено, безчувствено и бледо.

Не се страхувай от смеха и от сълзите,

дори и иконите понякога сълзят

и лицата от картините усмихват се,

а по-истински от теб ли са.

Та твоето лице не е маска

нито пък е изрисувано с четки и бои,

твоето лице си ти самата,

позволи му да грее и да те краси

Калин Вълов