Защо ли -
най-красивият ми ден -
е петък…
Защо ли –
петъчните дни харесвам…
Дали - че малкият отрано си е вкъщи,или - от работа,
че ти се връщаш…
Че събота след петъка ни иде,
дали - че подир нея е неделя.Не зная, днес, и със какво -а и дори не зная,дали съм ги запомнил всичките...
Но скъпи са ми петъците от години,
макар че в скъпото им - петъчно недавно,остана някъде - във изначалото аминно,и аз –
съвсем по мъничко започнах,започнах, някак си -
да го забравям…
И даже -
днешни петъци - аз сам не знам,
със всичкото им петъчно
ли ги запомням…
И подир -
всеки петък
следващ –следващ в календара си
добавям...И чак -
със кръст от черно
го зачерквам.
Започвам
вече да си мисля,
че с кръстовете черни ги пронизвам...Че кръстно,
петъчно безмълвие,
белязвам…
По календарните белязки,
и по кръстове,понякога си мисля, сам -
доразпознаваме -
най-петъчните свои мигове... И времето,и пясъчност,
и роненост....