Баба много е добричка,

аз пък съм й внук любим.

Затова  тя всяка  сутрин

в фермичката бързо тича,

и козичка виртуална,

да нахрани, че е гладна.

После да я издои

и с млекце да ме гости.

Но козичката, горката,

сбъркала се в интернета -

вместо мляко да даде,

и... нали си е коза,

пуснала е май боза.

Баба люто се закани,

че козата ще накаже,

без вода ще я държи -

сал на трески и конци.

А пък аз - нали съм малък -

и докат` да  чакам баба,

май че ме прихвана влага -

пускам скайпа на шега -

олеле, и таз добра -

ето има каки бол,

свалям си ги тайно вече,

докат` баба е далече.

Някъде из храсталака

тя бере си  черна драка,

после копва и домати -

да ми прави лютеничка -

знае колко я обичам.

Ама те не са дори

гмо или... почти.

Гледа ги - почти узрели,

само по веднъж да цъкне

с мишката си по екрана -

и реколтата обрана.

Слага сол, оцет и чушки,

и на огъня - да къкрят.

Леле, пустата ми баба

от сабалян е с казана,

и след мъничко почти

ще ми лепне тя филийка

с виртуалните домати...

Бабче, мила, почини си,

че сега във скайпа май

ще си боцна яка кака,

дето мож` да ме отрака.

А пък после - ща не ща

ще я метна в тоя нет,

докато не отмалей съвсем.